Нека е ясно от самото начало: за разлика от Ходорковски Навални се е проявявал като изкушен от национализма и от политическото идеологизиране на православието – възгледи, които и извън руския контекст са достатъчно неприемливи, но в днешна Русия лесно могат да се превърнат и в източник на непосредствена опасност. Навални е автор на твърдението, че религиите не може да са равнопоставени, а освен това е и участник в съвместна манифестация с националистите. Самият той реагира много остро на подобни обвинения.

Уточнението е важен ориентир в днешната руска политическа джунгла, където опозицията от години стои без разпознаваем лидер, а Кремъл успешно създава политически борци срещу себе си чрез политическото им преследване със съдебни средства. Алексей Навални без всякакво съмнение ще има бъдеще на опозиционен политически лидер. Това, че тази му битност най-вероятно ще започне в затвора, днес изглежда неизбежно.

Дело номер 1 срещу Алексей Навални

Навални е обвинен в това, че през 2009 г. е уредил частната фирма на свой приятел да сключи договор с общинската дърводобивна фирма „Кировлес“ от град Киров. Приятелят е получил безвъзмездно част от дървесината, а друга част е купувал на цени, по-ниски от пазарните, и с това е ощетил „Кировлес“ с около 16 милиона рубли (около 800 хиляди лева). По това време, през 2009 г., Навални е бил „нещатен съветник“ на губернатора на Кировска област Никита Белих. Това му е позволило да „извърши престъплението“.

Делото се отличава с няколко особености. Първо, това е дело за нанасяне на материални щети, но по него няма нито една счетоводна или финансова експертиза. Второ, квитанциите, банковите извлечения и договорите, които свидетелстват, че никаква дървесина не е приемана „безвъзмездно“ и че „непазарните цени“ всъщност са съвсем пазарни, не са приети от обвинението и са заменени с твърдението, че документи по случая не съществуват. Трето, делото е внесено в съда от прокурорите само 24 часа след като е получено от следователите, независимо че съдържа цели 31 тома (сред които нито една експертиза).

Четвърто, губернаторът не е призован като свидетел. Пето, основният свидетел на прокурорите е човек, срещу когото Навални се е изказвал публично.

Е, и най-важното: от публикувания в интернет обвинителен акт не е ясно какво точно и как точно е направил Навални в цялата история. Когато той взе думата и каза, че не разбира в какво го обвиняват, това не е реторическа фльонга. Който и да прочете прокурорския текст, няма да може да преразкаже обвинението към Навални.

Това не е дело, а огледало на абсурда, организиран срещу Михаил Ходорковски – пседвосъдебни обвинения, които сякаш нарочно са били съшити с най-дебелите бели конци, които е виждал пазарът. Едно от най-изразителните обвинения към Ходорковски навремето гласеше, че той не е платил данък върху собственост от еди-кой си тип. В същото време законът изрично посочваше, че за собственост от въпросния тип гражданите не дължат данък. И това беше само едно обвинение от десетки други в същия дух.

Какво толкова им е направил Навални

36-годишният блогър заяви в сряда, че няма намерение да се преструва: „Няма да се правя, че това дело не е политическо“.

Според него самия става дума за политическа разправа по три причини. Първата причина са неговите разследвания на корупцията по политическите върхове. Втората причина е популярният му призив, превърнат в лого в интернет и по площадите, хората да гласуват за когото си искат, но не и за управляващата „партия на корупцията“. Третата причина е намерението му да влезе в политиката, като се кандидатира за президент.

Това е почтено резюме на реалността. Както са почтени и разследванията на Навални в блога му, където той публикува маса документи.

Според неотдавнашните промени в законодателството този, който е бил осъждан по Наказателния кодекс, губи завинаги правото да участва в избори и да заема високопоставена длъжност. Навални се обърна директно към съдиите с това напомняне: от вас се очаква все едно каква осъдителна присъда, дори и условна да е.

Ето тук само сбърка. Изобщо не се очаква „каквато и да било“ присъда, най-малкото пък – условна.