Венелина Гочева с президента Първанов. Снимка: Булфото

"Кой купи „Труд” и „24 часа”? Няма ли някой да попита Борисов?
Павлов и Донев оневинени, след като бяха рекетирани да продадат вестникарската си група

„Труд” и „24 часа”, два от най-големите български вестници през последните 15-ина години, бяха продадени на… на кого всъщност? Досегашните собственици бяха притиснати чрез държавен рекет да ги продадат, а купувачът е неизвестен.
Медиите не се вълнуват от този въпрос, обществото мълчи. Иначе и във властта, и в медиите обичат да приказват за прозрачност.
Кой, по дяволите, купи два от най-големите български вестника? Защо всички се правят на ударени?
Интересите на купувача се представлявали от адвокатска кантора Джингов, Гугински, Кючуков и Величков. Опитайте се да разберете от тях – никакъв шанс. Или пък от шефката на издателската група - Венелина Гочева - мига невинно и говори като най-важната журналистка на републиката, а не казва кой я назначил и кого обслужва.
България е абсурдна държава.

В края на миналата седмица дойде новината, че обвиненията срещу досегашните собственици на двата вестника – Любомир Павлов и Огнян Донев са снети по всички пунктове – пране на пари, претенции на съдружниците Христо Грозев и сие и т. н.
Заключенията са, че не може да се говори за пране на пари - вестниците са купени с кредит. Ами то беше ясно още като бяха повдигнати тия обвинения – какво им търсиш парите на собствениците на „Софарма”, която печели по 50 млн. лева годишно? И които могат да си позволят кредит във всеки момент? И претенциите на съдружника Христо Грозев, че имало фалшифицирани негови подписи под документи на фирмата също са отпаднали.
Какво излиза? Че обвиненията срещу Павлов и Донев са измислени, само за да бъдат подложени те на натиск да продадат двата вестника и цялата медийна група, която купиха от германската ВАЦ.

Откъдето и да го погледнеш, това е държавен рекет и явна злоупотреба с власт. Изпълнителната власт и лично премиерът се месят в една сделка с два вестника, намесват се и в работата на прокуратурата, която изпълнява техни поръчки да обвини издатели, за да ги притиснат. Това е очевидно, а всички вестници, телевизии и прочее медии се правят на ударени. Правеха се на ударени и когато на Донев, шеф на най-голямата работодателска организация в България - Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България - му беше наложена мярка за неотклонение с гаранция 500 000 лева. Как е възможно медиите месеци наред да не коментират този факт, да не го разискват в сутрешни блокове и предавания? Все едно, че се е случило нещо нормално. Това в каква страна може да се случи?

Тук не е въпрос на кого са симпатични и на кого – не Павлов и Донев. Става дума за брутални злоупотреби с власт и за тежко болни медии.
И докато Донев е обвинен и пуснат под гаранция от половин милион лева, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България през ноември го преизбра за свой председател. И отново никой не се вълнува как така и защо? Значи или работодателите не им пука, че имат такъв човек за председател, или обвинението е измислено и на тях им е ясно, че това е временен натиск да продаде вестниците си.

В сайта ПИК тече с продължения един сериал, който потвърждава всичко. Сайтът се е добрал до компютъра на главната редакторка на в. „Труд” Светлана Джамджиева и нейните разговори по Скайп с единия от собствениците – Огнян Донев. Разговорите се публикуват само с малки имена – Светла и Оги, но за всички е ясно.
И в тези чудовищни разговори се вижда точно това – как премиерът на страната се меси активно да урежда продажбата на двата вестника, прави се, че го интересува само сградата им, казва, че ще извика прокурори да обещаят, че няма да закачат Донев и Павлов, води се пазарлък как двата вестника да подкрепят премиера и т. н. потресаващи истории.

Борисов както раздава футболни отбори, така постъпва и с вестниците.
Не е имало в новата политическа история на България толкова нагъл премиер, който да превърне държавата в рекетьор и да се разпорежда с всичко, дори частни сделки.
Човек, който идва от средите на мутри, така ги разбира нещата, така смята, че трябва да се уреждат. И този човек беше лансиран като политик не на последно място от същите тези два вестника, които години наред го показваха по на няколко страници всеки ден. И дори сегашните шефове на вестниците ковяха години наред неговия образ за пред публиката.

Цяла отделна тема е как сегашната шефка на издателската група Венелина Гочева и главната редакторка на „Труд” участват в този водевил. При едно нормално правосъдие двете веднага ще бъдат извикани в прокуратурата на разпит и щеше започне следствие срещу самия премиер. И това като нищо ще се случи след време. Сега очевидно няма да стане, след като Борисов и Цветанов си назначиха този бутафорен главен прокурор.

Сега въпросната шефка на вестникарската група Венелина Гочева трябва да отговори публично – кой е собственикът? Знае се само, че кредитните задължения към „Булбанк”, с които са купени вестниците, бяха изкупени от банката на Петя Славова, една мнооого особена банка. И малко преди това бивш шеф от тази банка е регистрирал обща фирма с Венелина Гочева. И същевременно 26% от тази банка станаха собственост на инвеститор от Оман. Подобно на Корпоративна търговска банка, от която 32% принадлежат на омански фонд.
Кой седи зад всичко това?

Вестници ли? Медии ли? Всичко е само част от цялото, наречено олигархия."
http://e-vestnik.bg/17088/koy-kupi-trud-i-24-chasa-nyama-li-nyakoy-da-popita-borisov/